Какво означава зеленият преход за земеделците и лозарите? БСП организира дискусия с евродепутата Цветелина Пенкова

Окт 29, 2021 ШУМЕН Новини Избори 0 697

29.10.2021 г.

Европейският депутат от групата на социалистите Цветелина Пенкова и водачът на листата на БСП в Шумен Иван Иванов организираха тази вечер полезна и важна дискусия за проблемите и възможностите на селското стопанство и лозаро-винарския сектор през новия програмен период, в който ключов приоритет са зеленият преход и кръговата икономика. Срещата събра в предизборния щаб на БСП и големи производители от бранша, и любители, които поставиха редица въпроси и препоръки към европейските депутати и към бъдещия национален парламент.

Цветелина Пенкова представи рамките и основните политики в селскостопанския сектор, както и посоките, в които ще се насочва финансирането за земеделието и лозаро-винарството. „За да се случи една политика, трябва да има много активен разговор между всички страни, затова искаме да чуем и мненията, и критиките на гражданите“, коментира в началото на срещата Пенкова.

Тя представи детайли от новия програмен период и зелената сделка. „Липсва достатъчно разбиране какво означава зеленият преход и преминаването към по-чист начин на производство“, коментира Пенкова. Тя обаче подчерта, че зеленият преход ще се случва в дългосрочен план. „Тоест не бива да има притеснения, че някой още утре ще ни накара да произвеждаме по определен начин, че ще бъдат затворени индустрии. Напротив, Европейският съюз го поставя като рамка и цел, и насочва голяма част от средствата към това преструктуриране“, обясни Пенкова, като даде пример, че една трета от бюджета на ЕС в действащия 7-годишен период са предвидени за зелени проекти. Сходни са и числата в плана за възстановяване и устойчивост, с който ЕС помага на страните да се справят с ковид кризата.

Давайки конкретни примери за зелени проекти и кръгова икономика, Цветелина Пенкова откри дискусията. Голям интерес сред присъстващите предизвика стратегия, наречена „От фермата до масата“, която стимулира производството и консумацията на местни продукти. По този начин се намаляват емисиите и разходите, свързани с транспиртирането на хранителни продукти за други страни. Чрез тази стратегия се стимулират малките и средни местни производители и това вече много активно се прилага в държави като Германия и Франция. За региони като Шумен тази стратегия ще бъде много полезна, подчерта Цветелина Пенкова.  

Кметът на Каспичан Милена Недева приветства стратегията „От фермата до масата“ и изрази надежда, че това ще даде допълнителни дотации на българските производители, които получават по-малко подпомагане за продукцията си. „При нас много години се дотираше производството на суровина, а не на продукция с добавена стойност. Това изкриви пазара“, посочи Недева и препоръча да се направят промени в тази насока. В тази връзка евродепутатът Цветелина Пенкова посочи, че тук сериозна роля има и националното правителство, което чрез национална политика може да подпомогне регионалните производители.

Някои от присъстващите изразиха недоволство, че в ЕС загубихме част от производствата си. „Сега от магазина ще трябва да си купя египетски картофи и испански чесън, защото загубихме нашето производство“, даде пример юристът Ивайло Йорданов. Затова той предлага по-справедливо дотиране за земеделските производители. Ако не ги дотираме, тези хора ще изчезнат, предупреди Йорданов.

Водачът на листата Иван Иванов постави въпросите, които получава от много шуменци –за повече дотации от ЕС, за защитени местни сортове. Винопроизводителите пък настояват за защитени географски области и наименования, с които могат да се представят на европейските пазари. Винопроизводителят от Царев брод Николай Кръстев обаче постави друг проблем. „Трябва първо на местно ниво да си оправим законите, защото в България има сериозен проблем с районирането. Във винопроизводството България е разделена само на две области и това е ужасно за нас като винари, ни не можем да си защитим района с нещо интересно“, обърна се Кръстев към бъдещия депутат Иван Иванов.

Други участници в дискусията поставиха въпроса за огромните разлики в субсидиите между българските и останалите европейски производители. „За 1 дка лозе във Франция и Италия получават до 500 евро, ние получаваме 30 лв. При тези условия, ние винаги ще бъдем само пазар на Европа, никога не можем да произвеждаме нещо“, беше категоричен производител от региона и постави остро въпроса за липса на правителство, пред което да изложат проблемите си.

В тази връзка Иван Иванов предупреди, че ако останалите партии не проявят разум и не се сформира правителство, ни очаква много тежка зима. „Причината за това ще бъде невъзможността да се приеме адекватен бюджет за 2022 г. Ако нямаш мнозинство за бюджет, не могат да се изпълняват политики“, посочи Иванов и даде пример с актуализацията на бюджета при служебното правителство. „Кабинетът внесе един бюджет, излезе съвсем друг заради плаващите мнозинства в залата. Ако всички се упражняват върху бюджета, ще излезе Франкенщайн“, опасява се Иван Иванов. „Ако не се прояви разум, ще изпаднем в много тежка ситуация. Неслучайно призовавахме и в двата парламента да се прояви разум. Този вече ще бъде критичен. Ако не се случат нещата и влезем в 2022 г. без бюджет, аз лично изпитвам страх ще минем зимата“, заяви откровено Иван Иванов. Според него , тогава ще се завъртим в спирала на инфлация и икономически спад, от които дълго няма да можем да излезем. „За пръв път в най-новата ни история се случва да сме 8 месеца без редовно правителство, което да изпълнява политики“, поодчерта Иванов. той допълни, че няма претенции към служебния кабинет, но той не изпълнява никаква програма. „Очевидно е, че с ГЕРБ и ДПС никой не иска да работи. Но се надявам останалите партии да разберат задачата, която им поставят хората!“, коментира Иванов.

Дискусията в Шумен е част от събития в цяла България под наслов „Когато младите говорят“. Идеята е да се поставят ключови и значими теми от европейския дневен ред и да има активна връзка с българските граждани и бизнеса, за да дадем насоки как да се формулират тези политики на бъдещето, каза Цветелина Пенкова. Това е част от всеобщата европейска инициатива „Конференция за бъдещето на Европа“, която започна през пролетта и ще продължи една година.

Тези дискусии ще дадат възможност на европейските граждани да кажат истинското си мнение за начина, по който серазвива съюзът. Всички предложения ще постъпят в обща база данни и след това ще бъдат включени в начина, по който се формират законите и политиките на съюза.